2 янв. 2007 г., 20:01

На себе си ти стана враг 

  Поэзия
677 0 6

 

 

- На себе си ти стана враг,

така – в самота изцяло -

нима не съм ти мил и драг:

коварство ли те е предало?

 

- Попаднах в капан кръвнишки,

а с него бликнаха сълзи

и пътят ми сега – вдовишки -

през мъката се лута и пълзи.

 

- Душата стане ли на прах,

попада под ужасен, режещ ръб,

от който често блика страх,

а той превръща се в скръб.

 

- Такава мъка ме върти

и тя сега е мой имот,

в който моите черти

жадуват новия живот.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В него са вградени реални човешки съдби.
    Поздрав, Галина!
  • Тъжен стих,но много искрен и хубав!Поздрав
  • Привет, Ласка! Ти поставяш нещата на място. Който е в състояние така да жадува живота, ще намери начин да го обнови.
    Поздрав!
  • Въпреки самотата и тъгата, финала е обнадеждаващ. Щом желае нов живот, предполага се, че ще направи възможното, за да го постигне.

    Поздрав!
  • Съгласен съм, че това е едната страна на нещата, обрисувана в творбата, но трябва да се види още нещо.
    Поздрав, Анета!
  • Тъжен стих.Случи ли се това
    тъгата е неизбежна спътница.

    Поздрав за стиха Валери.
Предложения
: ??:??