2 ene 2007, 20:01

На себе си ти стана враг

  Poesía
879 0 6

 

 

- На себе си ти стана враг,

така – в самота изцяло -

нима не съм ти мил и драг:

коварство ли те е предало?

 

- Попаднах в капан кръвнишки,

а с него бликнаха сълзи

и пътят ми сега – вдовишки -

през мъката се лута и пълзи.

 

- Душата стане ли на прах,

попада под ужасен, режещ ръб,

от който често блика страх,

а той превръща се в скръб.

 

- Такава мъка ме върти

и тя сега е мой имот,

в който моите черти

жадуват новия живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В него са вградени реални човешки съдби.
    Поздрав, Галина!
  • Тъжен стих,но много искрен и хубав!Поздрав
  • Привет, Ласка! Ти поставяш нещата на място. Който е в състояние така да жадува живота, ще намери начин да го обнови.
    Поздрав!
  • Въпреки самотата и тъгата, финала е обнадеждаващ. Щом желае нов живот, предполага се, че ще направи възможното, за да го постигне.

    Поздрав!
  • Съгласен съм, че това е едната страна на нещата, обрисувана в творбата, но трябва да се види още нещо.
    Поздрав, Анета!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...