- На себе си ти стана враг,
така – в самота изцяло -
нима не съм ти мил и драг:
коварство ли те е предало?
- Попаднах в капан кръвнишки,
а с него бликнаха сълзи
и пътят ми сега – вдовишки -
през мъката се лута и пълзи.
- Душата стане ли на прах,
попада под ужасен, режещ ръб,
от който често блика страх,
а той превръща се в скръб.
- Такава мъка ме върти
и тя сега е мой имот,
в който моите черти
жадуват новия живот.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
