- На себе си ти стана враг,
така – в самота изцяло -
нима не съм ти мил и драг:
коварство ли те е предало?
- Попаднах в капан кръвнишки,
а с него бликнаха сълзи
и пътят ми сега – вдовишки -
през мъката се лута и пълзи.
- Душата стане ли на прах,
попада под ужасен, режещ ръб,
от който често блика страх,
а той превръща се в скръб.
- Такава мъка ме върти
и тя сега е мой имот,
в който моите черти
жадуват новия живот.
© Валери Рибаров All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
