31 окт. 2012 г., 15:23

На село

728 0 2

                            Колко ми е мило, колко ми е драго,
                            че съм на гости при баба и дядо!


                            Има тука пиленца,
                            сладички мъниченца!


                            Има и писани,
                            бели и кафяви.


                            Малкото прасенце
                            с розовко носленце.


                            Грух-грух грух грухти,
                            а пък кравата мучи! 


                            Ето, идва  времето
                            да си тръгвам от селото.


                            Колко ми беше мило, колко ми беше драго,
                            че ходих при баба и дядо! 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветозара Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...