cvetozara (Цветозара Илиева) cvetozara (Цветозара Илиева)
4
Oct 31, 2012, 3:23 PM

На село

733 0 2

                            Колко ми е мило, колко ми е драго,
                            че съм на гости при баба и дядо!

                            Има тука пиленца,
                            сладички мъниченца!

                            Има и писани,
                            бели и кафяви.

                            Малкото прасенце
                            с розовко носленце.

                            Грух-грух грух грухти,
                            а пък кравата мучи! 

                            Ето, идва  времето
                            да си тръгвам от селото.

                            Колко ми беше мило, колко ми беше драго,
                            че ходих при баба и дядо! 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветозара Илиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0