31.10.2012 г., 15:23

На село

734 0 2

                            Колко ми е мило, колко ми е драго,
                            че съм на гости при баба и дядо!


                            Има тука пиленца,
                            сладички мъниченца!


                            Има и писани,
                            бели и кафяви.


                            Малкото прасенце
                            с розовко носленце.


                            Грух-грух грух грухти,
                            а пък кравата мучи! 


                            Ето, идва  времето
                            да си тръгвам от селото.


                            Колко ми беше мило, колко ми беше драго,
                            че ходих при баба и дядо! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветозара Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...