31.10.2012 г., 15:23

На село

729 0 2

                            Колко ми е мило, колко ми е драго,
                            че съм на гости при баба и дядо!


                            Има тука пиленца,
                            сладички мъниченца!


                            Има и писани,
                            бели и кафяви.


                            Малкото прасенце
                            с розовко носленце.


                            Грух-грух грух грухти,
                            а пък кравата мучи! 


                            Ето, идва  времето
                            да си тръгвам от селото.


                            Колко ми беше мило, колко ми беше драго,
                            че ходих при баба и дядо! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветозара Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...