14 мар. 2014 г., 13:05

На селските ми врагове

497 0 0

НА СЕЛСКИТЕ МИ ВРАГОВЕ

 

На музиката ми сте като ритъм…

О, вий сте моето било и не било!

Опитвам се и аз да ви из ритъм,

Не знам дали това е за добро?!

 

За мене сте надвиснала заплаха,

Аз знам , че вий сте синоним на Зло…

Интригите ви в  селото успяха.

Без нищо съм, останал съм капо!

 

За мене готвите съдба най-черна…

Държите ме под  черен похлупак.

Но щастието е на мине вярно

и то при мене ще остане пак!

 

Живейте си с  такава мисъл още,

 но вече идва моя час!

Аз станах доктор!

Видов ден пак до ще!

Вий няма винаги да сте на власт!

 

Сега ме гоните от дом и село!

Нима вас Злото ще ви утеши?!

Аз знам,че всяко мръсно дело,

създателите си ще унижи!

 

От нас създадохте кулаци…

Кулак баща ми не е бил!

И станахте със Дявола ортаци,

да черните човека благ и мил!

 

Опитвате се да ни унизите,

и влязохте със взлом във моя дом.

Дома ни взехте  вие и земите,

без нужда, параграфи и закон!

 

Разправяте лъжите си излишно!

Че аз дори не съм добър човекс

Но аз с Добро душата си насищам!

Такъв съм си от памтивек!

 

От вашите заплахи аз не трепвам,

и от сплетните ви не ме е страх!

В борбата с вас живея и укрепвам,

Като приятели сте ми, разбрах!

Написано 1958г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...