На селските ми врагове

НА СЕЛСКИТЕ МИ ВРАГОВЕ

На музиката ми сте като ритъм…

О, вий сте моето било и не било!

Опитвам се и аз да ви из ритъм,

Не знам дали това е за добро?!

За мене сте надвиснала заплаха,

Аз знам , че вий сте синоним на Зло…

Интригите ви в  селото успяха.

Без нищо съм, останал съм капо!

За мене готвите съдба най-черна…

Държите ме под  черен похлупак.

Но щастието е на мине вярно

и то при мене ще остане пак!

Живейте си с  такава мисъл още,

 но вече идва моя час!

Аз станах доктор!

Видов ден пак до ще!

Вий няма винаги да сте на власт!

Сега ме гоните от дом и село!

Нима вас Злото ще ви утеши?!

Аз знам,че всяко мръсно дело,

създателите си ще унижи!

От нас създадохте кулаци…

Кулак баща ми не е бил!

И станахте със Дявола ортаци,

да черните човека благ и мил!

Опитвате се да ни унизите,

и влязохте със взлом във моя дом.

Дома ни взехте  вие и земите,

без нужда, параграфи и закон!

Разправяте лъжите си излишно!

Че аз дори не съм добър човекс

Но аз с Добро душата си насищам!

Такъв съм си от памтивек!

От вашите заплахи аз не трепвам,

и от сплетните ви не ме е страх!

В борбата с вас живея и укрепвам,

Като приятели сте ми, разбрах!

Написано 1958г.