На селският казан

               Тази сутрин от зарáна

               ставам бързо, кофи мия.

               Днес отивам на казана,

               първи да варя ракия.

               Всичко вече е готово,

               огън паля, сетне сядам.

               Чакам тъничката струйка,

               от чучура да прокапе.

               Има си чалъми тука,

               учеше ме стари вуйка.

               Бавно огънят се пали,

               инак - всичко на боклука.

               Ей го даскалът пристига,

               носи четири домата.

               Някак хитро ми намига:

               "Нека има - за салата!".

               А отдолу кметът стъпва:

               "Да мирясам от жената...!".

               Във чиния алпака

               реже тънко пастърма.

               "Що ще правиш,чадо мое?

               Дай да седна, да отдъхна!"

               Зад гърба си там дочувам,

               дядо поп и той присяда.

               Вадя старата ракия,

               че от новата глава боли.

               И на "гостите" наливам:

               "Ха наздраве и добре дошли!"

               От минута на минута

               грейват мъжките очи

               и си става на шега

               ненадейна веселба.

               До вратата гайда свири,

               Пешо здраво я надува.

               Замижал с едно око

               той подканва за хоро.

              И сред тази олелия,

              всеки слагаше дърва.

              С гръм капака изхвърча,

              свърши новата ракия!