5 окт. 2011 г., 13:20

На сестра ми

1.8K 0 2

В бащината къща ний играхме,

смяхме се и песни пяхме,

неусетно ний се променихме

и с тъга се разделихме.

 

И двамата житейски път ни чака,

мъдростта ще бъде наш другар,

но знам, съдбата отново ще ни срещне,

при милите ни майка и баща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Диманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно ви благодаря, и да аз обичам и уважавам сестра си както и тя мен така е още от нашето детство. Още веднъж благодаря за хубавите думи.
  • Хубаво посвещение.Истинско!Благородно ви завиждам за обичта и близоста.Пожелавам и на двама ви да я съхраните през годините.Поздрави и голяма усмивка за двамата!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...