5 окт. 2011 г., 13:20

На сестра ми

1.8K 0 2

В бащината къща ний играхме,

смяхме се и песни пяхме,

неусетно ний се променихме

и с тъга се разделихме.

 

И двамата житейски път ни чака,

мъдростта ще бъде наш другар,

но знам, съдбата отново ще ни срещне,

при милите ни майка и баща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Диманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно ви благодаря, и да аз обичам и уважавам сестра си както и тя мен така е още от нашето детство. Още веднъж благодаря за хубавите думи.
  • Хубаво посвещение.Истинско!Благородно ви завиждам за обичта и близоста.Пожелавам и на двама ви да я съхраните през годините.Поздрави и голяма усмивка за двамата!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....