На сестрата на баба ми

Болят ни нашите сърца

и има сълзи на очи -

тъжни, потиснати лица -

вечността наоколо мълчи.

Звездите вън не сияят,

наоколо е само мрак,

страшен винаги е краят

и името му този път е рак.

Няма в душите да те забравим,

че беше добра, свястна жена,

нека свещици за теб да запалим,

та и в болката да има светлина!