18 авг. 2022 г., 07:19

На сестрата на баба ми 

  Поэзия » Другая
312 0 0
Болят ни нашите сърца
и има сълзи на очи -
тъжни, потиснати лица -
вечността наоколо мълчи.
Звездите вън не сияят,
наоколо е само мрак,
страшен винаги е краят
и името му този път е рак.
Няма в душите да те забравим,
че беше добра, свястна жена,
нека свещици за теб да запалим,
та и в болката да има светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Все права защищены

Предложения
: ??:??