18.08.2022 г., 7:19 ч.
На сестрата на баба ми
Болят ни нашите сърца
и има сълзи на очи -
тъжни, потиснати лица -
вечността наоколо мълчи.
Звездите вън не сияят,
наоколо е само мрак,
страшен винаги е краят
и името му този път е рак.
Няма в душите да те забравим,
че беше добра, свястна жена,
нека свещици за теб да запалим,
та и в болката да има светлина!
и има сълзи на очи -
тъжни, потиснати лица -
вечността наоколо мълчи.
Звездите вън не сияят,
наоколо е само мрак,
страшен винаги е краят
и името му този път е рак.
Няма в душите да те забравим,
че беше добра, свястна жена,
нека свещици за теб да запалим,
та и в болката да има светлина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Георги Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
