Болят ни нашите сърца
и има сълзи на очи -
тъжни, потиснати лица -
вечността наоколо мълчи.
Звездите вън не сияят,
наоколо е само мрак,
страшен винаги е краят
и името му този път е рак.
Няма в душите да те забравим,
че беше добра, свястна жена,
нека свещици за теб да запалим,
та и в болката да има светлина!
© Георги Todos los derechos reservados