18 ago 2022, 7:19

На сестрата на баба ми 

  Poesía » Otra
260 0 0

Болят ни нашите сърца

и има сълзи на очи -

тъжни, потиснати лица -

вечността наоколо мълчи.

 

Звездите вън не сияят,

наоколо е само мрак,

страшен винаги е краят

и името му този път е рак.

 

Няма в душите да те забравим,

че беше добра, свястна жена,

нека свещици за теб да запалим,

та и в болката да има светлина!

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??