14 нояб. 2017 г., 10:25

На сина ми

611 3 8

                                                     На Льоня

 

Облак си ми ти прозрачно-нежен.

Жега през декември. Слънчев сняг.

И си пухкав таралеж наежен.

В лявата обувка - десен крак.

 

Аз без теб не мога да живея.

Риба съм, лишена от вода.

Ти си ми причина да се смея.

Моя несвободна свобода.

 

Теб те има, значи мен ме има.

Толкова логично е, нали?

Обичта към теб е мое име,

дето под клепачите вали...

 

Честит Рожден Ден, МОЕ ВСИЧКО!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...