14 nov 2017, 10:25

На сина ми

613 3 8

                                                     На Льоня

 

Облак си ми ти прозрачно-нежен.

Жега през декември. Слънчев сняг.

И си пухкав таралеж наежен.

В лявата обувка - десен крак.

 

Аз без теб не мога да живея.

Риба съм, лишена от вода.

Ти си ми причина да се смея.

Моя несвободна свобода.

 

Теб те има, значи мен ме има.

Толкова логично е, нали?

Обичта към теб е мое име,

дето под клепачите вали...

 

Честит Рожден Ден, МОЕ ВСИЧКО!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...