На сина ми… с обич
Неделя. Ветровито беше.
Тринайста дата на месец декември.
Слънцето се инатеше,
а нов живот по път вървеше.
Не изплака веднага
и шамарче получи в лицето.
Глътка въздух пое.
С нова сила затупка сърцето.
Всяка майка знае пола на детето,
усеща го в зародиш.
Усеща със сърцето.
Така и мойто чедо,
усмихнато и мило,
намери ме с поглед,
едва се появило.
Нарекох го с име чаровно, велико.
Като дървото явор
да растне упорито.
Да не прекланя ствола
пред бури, урагани.
И клони да не кършат
приятели или душмани.
Израстна бързо.Стана мъж.
Опитва със живота да се бори.
Не спирай, сине, яко дръж!
Не ще му дам да те пребори!
09.02.2011г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Упорита Добродушкова Все права защищены
