shon (Упорита Добродушкова)
37 77
28 июн. 2012 г., 20:25

На сина ми… с обич 

  Поэзия » Другая
8705 1 2

Неделя. Ветровито беше.

Тринайста дата на месец декември.

Слънцето се инатеше,

а нов живот по път вървеше.

 

Не изплака веднага

и шамарче получи в лицето.

Глътка въздух пое.

С нова сила затупка сърцето.

 

Всяка майка знае пола на детето,

усеща го в зародиш.

Усеща със сърцето.

 

Така и мойто чедо,

усмихнато и мило,

намери ме с поглед,

едва се появило.

 

Нарекох го с име чаровно,  велико.

Като дървото явор

да растне упорито.


Да не прекланя ствола

пред бури, урагани.

И клони да не кършат

приятели или душмани.

 

Израстна бързо.Стана мъж.

Опитва със живота да се бори.

Не спирай, сине, яко дръж!

Не ще му дам да те пребори!

 

09.02.2011г.

© Упорита Добродушкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря много Септември и Татяна!
  • Силата на една истинска майка! Синовете ни са благословени, че ни имат! Хубаво е най-вече, защото идва от сърцето!
Предложения
: ??:??