На сина ми… с обич

28 jun 2012, 20:25

Poesía » Otra

9318 1 2

Неделя. Ветровито беше.

Тринайста дата на месец декември.

Слънцето се инатеше,

а нов живот по път вървеше.

Не изплака веднага

и шамарче получи в лицето.

Глътка въздух пое.

С нова сила затупка сърцето.

Всяка майка знае пола на детето,

усеща го в зародиш.

Усеща със сърцето.

Така и мойто чедо,

усмихнато и мило,

намери ме с поглед,

едва се появило.

Нарекох го с име чаровно, велико.

Като дървото явор

да растне упорито.

Да не прекланя ствола

пред бури, урагани.

И клони да не кършат

приятели или душмани.

Израстна бързо.Стана мъж.

Опитва със живота да се бори.

Не спирай, сине, яко дръж!

Не ще му дам да те пребори!

09.02.2011г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

shon (Упорита Добродушкова)

2012-06-29T09:02:34+03:00

Благодаря много Септември и Татяна!
kampanula (Татяна)

2012-06-29T01:01:58+03:00

Силата на една истинска майка! Синовете ни са благословени, че ни имат! Хубаво е най-вече, защото идва от сърцето!