На сина ми… с обич
Неделя. Ветровито беше.
Тринайста дата на месец декември.
Слънцето се инатеше,
а нов живот по път вървеше.
Не изплака веднага
и шамарче получи в лицето.
Глътка въздух пое.
С нова сила затупка сърцето.
Всяка майка знае пола на детето,
усеща го в зародиш.
Усеща със сърцето.
Така и мойто чедо,
усмихнато и мило,
намери ме с поглед,
едва се появило.
Нарекох го с име чаровно, велико.
Като дървото явор
да растне упорито.
Да не прекланя ствола
пред бури, урагани.
И клони да не кършат
приятели или душмани.
Израстна бързо.Стана мъж.
Опитва със живота да се бори.
Не спирай, сине, яко дръж!
Не ще му дам да те пребори!
09.02.2011г.
© Упорита Добродушкова All rights reserved.
