Силата вече я няма... Уморено гледам как се променя света. Не чувствам нищо...само празнотата голяма. Мразя живота, тъй както мразя смъртта.
Младостта и нея я няма... Да, пропилях я и какво...какво от това? Само едно сега ми се иска - да има някой тук и сега. Не, нека никой да няма, нека бъде точно така.
Красотата - дали тя при мен е била, или и аз като всички я търсех в погрешна страна? Едва сега всичко разбирам, едва сега научих смисъла, колко е проста и колко е сложна тази наша съдба!
Любов, само Ти ми остана Всъщност и Ти ме предаде и Ти ме захвърли в калта, но сега, когато пак си те спомних...сега съм готов да умра. Обичам живота, тъй както обичам смъртта
До Борислав - знаеш ли не ритъма и римата са най - важни в едно стихче, (едно време и аз така мислех... ) ако се разровиш в сайта, тук има доста стихотворения, които нямат ама никаква рима и пак са с доста високи оценки и то заслужено, относно смисъла, не бих казала, че е глупав, на мен ми харесва
Може и така да е, но след като сам съм гласувал с 2 за него, докато ти си му писал 3 значи има нещо, а и като станеш малко по-голям може би ще го разбереш.
Амм, римите как да е - стават. Стилът е много слаб, а смисъла на текста просто е много глупав. Толкова глупав, все едно слушам някоя песен на Мишо Шамара.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.