4.03.2005 г., 15:35

НА СМЪРТНИЯ ОДЪР

1.3K 0 6
Силата вече я няма...
Уморено гледам как се променя света.
Не чувствам нищо...само празнотата голяма.
Мразя живота, тъй както мразя смъртта.


Младостта и нея я няма...
Да, пропилях я и какво...какво от това?
Само едно сега ми се иска - да има някой тук и сега.
Не, нека никой да няма, нека бъде точно така.


Красотата - дали тя при мен е била,
или и аз като всички я търсех в погрешна страна?
Едва сега всичко разбирам, едва сега научих смисъла,
колко е проста и колко е сложна тази наша съдба!


Любов, само Ти ми остана
Всъщност и Ти ме предаде и Ти ме захвърли в калта,
но сега, когато пак си те спомних...сега съм готов да умра.
Обичам живота, тъй както обичам смъртта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато в думите има чувство, коментарът е ... мълчание... Аз усетих искреност и ми харесва!
  • __FREEMAN__,относно
    SdUHaN`In`LovE:НАРОДЪТ Е КАЗАЛ.."НЕ ПИТАЙ СТАРИЛО,ПИТАЙ ПАТИЛО"не възрастта е критерий.
    харесва ми!
  • До Борислав - знаеш ли не ритъма и римата са най - важни в едно стихче, (едно време и аз така мислех... ) ако се разровиш в сайта, тук има доста стихотворения, които нямат ама никаква рима и пак са с доста високи оценки и то заслужено, относно смисъла, не бих казала, че е глупав, на мен ми харесва
  • На мен пък ми хареса

  • Може и така да е, но след като сам съм гласувал с 2 за него, докато ти си му писал 3 значи има нещо, а и като станеш малко по-голям може би ще го разбереш.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....