24 янв. 2007 г., 01:54

На Стефи

847 0 12
Честит Рожден ден, обич моя!

Ръцете ти са топли и добри,
потъвам в ласката им укротена,
издигам се нагоре, към звездите,
за да се слея с пулса на вселената.

Очите ти са тихи езера.
от дълбините им магия грабва.
Mоминският ми лик попадна в тях
и бях орисана да бъда вечно млада.

По устните ти медена роса -
отпивам всяка глътка благодатна
и се разтапям, тръпнеща, в гласа ти...
Дъхът ти ме превръща в буен пламък!

С мен трудно е - не съм от предвидимите.
Пораждам бури и ти нося вятър,
изливам се в порой... но пак смирила се,
изгрявам в цветовете на дъгата.

Но в теб открила своя пристан тих,
със нежен бриз в платната се завръщам.
В косите ни плетат сребро годините,
ала душите ни остават същите!

В очте ми се вгледай - не магия -
душата ми до дъно ти разкриват.
И блясъка, напиращ в тях не крия:
прелялата сълза е най- щастливата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...