24 ene 2007, 1:54

На Стефи

  Poesía
844 0 12
Честит Рожден ден, обич моя!

Ръцете ти са топли и добри,
потъвам в ласката им укротена,
издигам се нагоре, към звездите,
за да се слея с пулса на вселената.

Очите ти са тихи езера.
от дълбините им магия грабва.
Mоминският ми лик попадна в тях
и бях орисана да бъда вечно млада.

По устните ти медена роса -
отпивам всяка глътка благодатна
и се разтапям, тръпнеща, в гласа ти...
Дъхът ти ме превръща в буен пламък!

С мен трудно е - не съм от предвидимите.
Пораждам бури и ти нося вятър,
изливам се в порой... но пак смирила се,
изгрявам в цветовете на дъгата.

Но в теб открила своя пристан тих,
със нежен бриз в платната се завръщам.
В косите ни плетат сребро годините,
ала душите ни остават същите!

В очте ми се вгледай - не магия -
душата ми до дъно ти разкриват.
И блясъка, напиращ в тях не крия:
прелялата сълза е най- щастливата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...