На Стефи
Честит Рожден ден, обич моя!
Ръцете ти са топли и добри,
потъвам в ласката им укротена,
издигам се нагоре, към звездите,
за да се слея с пулса на вселената.
Очите ти са тихи езера.
от дълбините им магия грабва.
Mоминският ми лик попадна в тях
и бях орисана да бъда вечно млада.
По устните ти медена роса -
отпивам всяка глътка благодатна
и се разтапям, тръпнеща, в гласа ти...
Дъхът ти ме превръща в буен пламък!
С мен трудно е - не съм от предвидимите.
Пораждам бури и ти нося вятър,
изливам се в порой... но пак смирила се,
изгрявам в цветовете на дъгата.
Но в теб открила своя пристан тих,
със нежен бриз в платната се завръщам.
В косите ни плетат сребро годините,
ала душите ни остават същите!
В очте ми се вгледай - не магия -
душата ми до дъно ти разкриват.
И блясъка, напиращ в тях не крия:
прелялата сълза е най- щастливата!
Ръцете ти са топли и добри,
потъвам в ласката им укротена,
издигам се нагоре, към звездите,
за да се слея с пулса на вселената.
Очите ти са тихи езера.
от дълбините им магия грабва.
Mоминският ми лик попадна в тях
и бях орисана да бъда вечно млада.
По устните ти медена роса -
отпивам всяка глътка благодатна
и се разтапям, тръпнеща, в гласа ти...
Дъхът ти ме превръща в буен пламък!
С мен трудно е - не съм от предвидимите.
Пораждам бури и ти нося вятър,
изливам се в порой... но пак смирила се,
изгрявам в цветовете на дъгата.
Но в теб открила своя пристан тих,
със нежен бриз в платната се завръщам.
В косите ни плетат сребро годините,
ала душите ни остават същите!
В очте ми се вгледай - не магия -
душата ми до дъно ти разкриват.
И блясъка, напиращ в тях не крия:
прелялата сълза е най- щастливата!
© Йорданка Гецова All rights reserved.
))
