На сватбата ти... в най-светлия й час..
когато трябва да излъжеш
другата с простичкото "да"...
Ще вляза като призрак.
Ще разбуля и пердета и врати.
До тебе кротко ще застана -
тихо, кротко...
Както някога... Преди...
Ще се сепнеш от вида ми...
Дъхът ти в миг едва ще спре...
Лъжите купом ти ще си припомниш
лъгал, лъжещ занапред...
Ще си спомниш -
как си ме обичал,
някога по воля...
А сега по задължение - уви!
"Какво ли гледаш?"
Пита се жена ти,
гледайки тъй ревностно
встрани...
Хайде - обясни и, че съм първата,
която си обичал,
че си лъгал
и пред мен си казал "Да"...
Но аз ще си отида...
Нямам място тук...
И нито ще ти преча...
И дъха ти с мен ще изнеса...
Ще те оставя
на спокойствие да лъжеш
другата с простичкото
"да".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Иванова Все права защищены
