23 сент. 2018 г., 19:34

Насън

857 1 4

Нощес аз станах по пантофи,
да хвана моя сладък сън,
и писах в изречения и строфи,
как тайно се промъкнал вън...

А той, сънят ми, беше сънен, 
(не беше си очиците измил)
поискал му се  диска лунен -
с рибарска въдичка го закачил.

На фризби с мене да играел,
измислил снощи моят сън, щом
да се усмихвам той мечтаел
във тихия ми селски дом,

където вещите ми мама
грижливо вчера подреди.
Ще бъда ли щастлива само
в съня си, утре – може би?
Насън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Чардакова Все права защищены

Стихотворението "Насън" за първи път е публикувано на чернова, без редакции, в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 19 юли 2016 година в 0,19 часа, на тъмно и на сън. Бъдете щастливи!

Комментарии

Комментарии

  • Четох, нещо подобно в една приказка от хиляда и втората нощ... Много вдъхновение, Дари!
  • Сигурно е, много скитам из чуждите сънища аз Оплакват ми се даже, че идват да ме търсят в моите сънища и все ме нямало там
  • Привет, Дари, сънищата ми са мястото, където проектирам подсъзнанието си, обичам да си ги записвам, може и теб да срещна насън, или много скоро наяве Поздрави!
  • Закачливка си и насън

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...