Sep 23, 2018, 7:34 PM
Насън
Нощес аз станах по пантофи,
да хвана моя сладък сън,
и писах в изречения и строфи,
как тайно се промъкнал вън...
А той, сънят ми, беше сънен,
(не беше си очиците измил)
поискал му се диска лунен -
с рибарска въдичка го закачил.
На фризби с мене да играел,
измислил снощи моят сън, щом
да се усмихвам той мечтаел
във тихия ми селски дом,
където вещите ми мама
грижливо вчера подреди.
Ще бъда ли щастлива само
в съня си, утре – може би?
Насън...
© Таня Чардакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Четох, нещо подобно в една приказка от хиляда и втората нощ...
Много вдъхновение, Дари! -
Сигурно е, много скитам из чуждите сънища аз Оплакват ми се даже, че идват да ме търсят в моите сънища и все ме нямало там
-
Привет, Дари, сънищата ми са мястото, където проектирам подсъзнанието си, обичам да си ги записвам, може и теб да срещна насън, или много скоро наяве Поздрави!
-
Закачливка си и насън
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
