Насън
Нощес аз станах по пантофи,
да хвана моя сладък сън,
и писах в изречения и строфи,
как тайно се промъкнал вън...
А той, сънят ми, беше сънен,
(не беше си очиците измил)
поискал му се диска лунен -
с рибарска въдичка го закачил.
На фризби с мене да играел,
измислил снощи моят сън, щом
да се усмихвам той мечтаел
във тихия ми селски дом,
където вещите ми мама
грижливо вчера подреди.
Ще бъда ли щастлива само
в съня си, утре – може би?
Насън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Чардакова Всички права запазени
Много вдъхновение, Дари!
