23.09.2018 г., 19:34 ч.

Насън 

  Поезия » За деца, Философска
551 1 4

Нощес аз станах по пантофи,
да хвана моя сладък сън,
и писах в изречения и строфи,
как тайно се промъкнал вън...

А той, сънят ми, беше сънен, 
(не беше си очиците измил)
поискал му се  диска лунен -
с рибарска въдичка го закачил.

На фризби с мене да играел,
измислил снощи моят сън, щом
да се усмихвам той мечтаел
във тихия ми селски дом,

където вещите ми мама
грижливо вчера подреди.
Ще бъда ли щастлива само
в съня си, утре – може би?
Насън...

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението "Насън" за първи път е публикувано на чернова, без редакции, в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 19 юли 2016 година в 0,19 часа, на тъмно и на сън. Бъдете щастливи!

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Четох, нещо подобно в една приказка от хиляда и втората нощ... Много вдъхновение, Дари!
  • Сигурно е, много скитам из чуждите сънища аз Оплакват ми се даже, че идват да ме търсят в моите сънища и все ме нямало там
  • Привет, Дари, сънищата ми са мястото, където проектирам подсъзнанието си, обичам да си ги записвам, може и теб да срещна насън, или много скоро наяве Поздрави!
  • Закачливка си и насън
Предложения
: ??:??