На татко
Хей, татко мой, към тебе се обръщам
да поговорим малко, да си споделя.
Седни до мен, за поздрав те прегръщам,
но виждам в тебе мъничко тъга...
За мен ти бил си винаги приятел
и най-добрия татко на света,
на мойто детство чудно си ваятел,
отгледа ме със много топлота.
Над мен със мама винаги сте бдяли
и учехте ме как да съм добра.
В добро и в зло до мене сте седяли,
щастливи с таз родителска съдба.
За мен грижовно планове градеше,
опора здрава и закрилник строг.
Със мен наравно тебе те болеше,
дадеше ли животът ми урок...
От много грижи, татко, разболя се,
погубил се след всеки мой провал...
От всички тези сълзи поболя се,
за чуждите набези оглушал!
А толкоз исках аз да се гордееш,
до мен като застанеш, да цъфтиш!
И дните като песни да ги пееш,
а в нощите спокоен ти да спиш!
Не бях послушна, можеш да ме съдиш,
в живота че се хвърлях от душа.
Туй минало не можеш да пропъдиш,
това е всъщност моята съдба!
Виновна съм пред тебе, зная, татко,
крещи ми се, но скланям аз глава!
На таз земя ний всички сме за кратко...
при теб за прошка, татко, съм дошла!
А всяка болка, дето причиних си,
за мен бе от любов и по сърце
и непокорна бях - аз просто позволих си
да бъда твойто палаво дете!
Да, падах често, удрях се и плаках,
но винаги подаваше ръка
и с теб, и с мама наранена чаках,
след мрака пак да дойде светлина!
А може би денят не е далече
над мойта къща слънце да изгрей.
Повярвай ми, пораснах, татко, вече!
Бъди до мен и с мене се засмей!
Да бъдеш смръщен - не, не ти отива!
Добър си ти, за мене си един!
Усмихнат ли си, правиш ме щастлива
и знам, че зло със теб ще победим!
Мой татко, мой приятелю любими,
към тебе се обръщам от душа...
за всичко лошо, моля те, прости ми!
За теб не бях достойна дъщеря!
Но въпреки това те обожавам,
за мене, татко, ти си Божи дар!
И винаги за теб ще си оставам,
детето твое, буйно кат пожар!
© Дида Христозова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Уникално...!
-
Стих отдавна публикуван, но аз намерих днес и ме развълнува.... Аз не бях непокорна дъщеря, но все пак всички сме правили грешки и ни се иска да помолим за прошка вече отишлите си родители... Но любовга им е велика и сигурно отдавна са ни простили. Остава и на нас, които сме имали добри родители, да мислим с обич❤ и благодарност за тях🌹
-
Днес си мислех за баща ми,който почина преди 9г. и си поплаках, толкова ми липсва! Реших да постна в профила си във фейсбук нещо красиво в негова памет.Много ми харесаха стиховете Ви!Изпълнени са с толкова топлина!Браво!
-
Разплака ме стихът ти..И аз преди малко повече от година загубих своя баща и ми е много мъчно,но и те разбирам добре..
-
Браво! Много ми харесва! И аз в детството си нараних много моите родители, но те винаги са били до мен! Страхотно стихотворение, всеки един баща би се развалнувал, ако чуе такива думи от устата на своята непокорна и бурна дъщеря! Поздравления!
-
!!!!
-
Приеми и моите най-искрени съболезнования за загубата си !
Разплаках се, макар и да не те познавам лично. Споделям мнението на Евгени и аз. А стихът ти е невероятен и прекрасен, както всичко друго, което си публикувала дотук!
Можеш да ми пишеш на имейла, ако искаш, колкото искаш! Прегръщам те и те целувам! -
Поклон!
-
Редакторите, моля ви, не променяйте текста, поне на този стих...Нека е автентичен...
-
Поклон!!!
-
...Поклон...и... искам да споделя,че:...Баща ти със сигурност се е гордял с теб и ти никога.....,никога не си била НЕДОСТОЙНА за него!!!Повярвай ми!!!Да си баща на момиче е отговорно и трудно ,но това е най-прекрасният ДАР без значение на грешките и конфликтите между поколенията.Бащиното сърце обича!Обича...БЕЗПРЕКОСЛОВНО!Една дъщеря си остава завинаги МОМИЧЕТО НА ТАТКО и няма пакост,нередност или прегрешение което би могло да Охлади тази безрезервна бащинска Обич!...Дидка...,повярвай ми...твоят татко се е гордял с теб и нито за миг не се съмнявай в това!!!!Искрено му завиждам...,защото един ден бих искал и моята дъщеря да говори с такова възхищение и обич за мен и делата ми.Вярвам,че баща ти е живял достойно и е бил прекрасен Човек!!!Поклон!
-
Разбирам те много добре!
И аз наскоро се простих с моя скъп татко... -
Вчера погребах баща си и публикувам този стих в негова памет и за да споделя болката си с хората, които наистина ме уважават. За това моля КРИТИЦИТЕ, спестете ми поне тук, коментарите свързани с натрапващите ВИ се глаголни рими и липсващите дактили, ямбове и други глупости...Ако не ви харесва, просто прескочете нататък. БЛАГОДАРЯ ВИ!
-
топъл, красив.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави, Дитка !