На татко
Хей, татко мой, към тебе се обръщам
да поговорим малко, да си споделя.
Седни до мен, за поздрав те прегръщам,
но виждам в тебе мъничко тъга...
За мен ти бил си винаги приятел
и най-добрия татко на света,
на мойто детство чудно си ваятел,
отгледа ме със много топлота.
Над мен със мама винаги сте бдяли
и учехте ме как да съм добра.
В добро и в зло до мене сте седяли,
щастливи с таз родителска съдба.
За мен грижовно планове градеше,
опора здрава и закрилник строг.
Със мен наравно тебе те болеше,
дадеше ли животът ми урок...
От много грижи, татко, разболя се,
погубил се след всеки мой провал...
От всички тези сълзи поболя се,
за чуждите набези оглушал!
А толкоз исках аз да се гордееш,
до мен като застанеш, да цъфтиш!
И дните като песни да ги пееш,
а в нощите спокоен ти да спиш!
Не бях послушна, можеш да ме съдиш,
в живота че се хвърлях от душа.
Туй минало не можеш да пропъдиш,
това е всъщност моята съдба!
Виновна съм пред тебе, зная, татко,
крещи ми се, но скланям аз глава!
На таз земя ний всички сме за кратко...
при теб за прошка, татко, съм дошла!
А всяка болка, дето причиних си,
за мен бе от любов и по сърце
и непокорна бях - аз просто позволих си
да бъда твойто палаво дете!
Да, падах често, удрях се и плаках,
но винаги подаваше ръка
и с теб, и с мама наранена чаках,
след мрака пак да дойде светлина!
А може би денят не е далече
над мойта къща слънце да изгрей.
Повярвай ми, пораснах, татко, вече!
Бъди до мен и с мене се засмей!
Да бъдеш смръщен - не, не ти отива!
Добър си ти, за мене си един!
Усмихнат ли си, правиш ме щастлива
и знам, че зло със теб ще победим!
Мой татко, мой приятелю любими,
към тебе се обръщам от душа...
за всичко лошо, моля те, прости ми!
За теб не бях достойна дъщеря!
Но въпреки това те обожавам,
за мене, татко, ти си Божи дар!
И винаги за теб ще си оставам,
детето твое, буйно кат пожар!
© Дида Христозова All rights reserved.
