5 нояб. 2016 г., 16:05

На татко

1.1K 0 1

Бях малка и пораснах,
далеч от теб така и не ме видя.
Забрави ли?
Играех на поляната,
а ти ме вдигаше високо като птица.
Не, не си забравил,
та нали това беше нашата игра.

В копнеж да те прегърна,
плачех вечер и тайно се питах,
защото отиде надалеч
и те няма вече.
Така те чаках всеки ден,
като онзи слънчев
и спокоен ден,
в който беше ти при мен.

Къде си сега?
Ти си тръгна,
а аз искам пак да бъдем
в онази детска игра
изпълнена с топлина.

Ще долетя като птица,
с един стар копнеж,
отново да съм при теб.
Ще стигна аз, спокоен бъди,
аз идвам бавно
и в съня ти ще дойда,
само да усетя топлината,
която имаш ти.
Ела и ти при мен,
чакам те ден след ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Едмона Нейчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...