5.11.2016 г., 16:05 ч.

На татко 

  Поезия » Друга
891 0 1
Бях малка и пораснах,
далеч от теб така и не ме видя.
Забрави ли?
Играех на поляната,
а ти ме вдигаше високо като птица.
Не, не си забравил,
та нали това беше нашата игра.
В копнеж да те прегърна,
плачех вечер и тайно се питах,
защото отиде надалеч
и те няма вече.
Така те чаках всеки ден, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едмона Нейчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??