Бях малка и пораснах,
далеч от теб така и не ме видя.
Забрави ли?
Играех на поляната,
а ти ме вдигаше високо като птица.
Не, не си забравил,
та нали това беше нашата игра.

В копнеж да те прегърна,
плачех вечер и тайно се питах,
защото отиде надалеч
и те няма вече.
Така те чаках всеки ден,
като онзи слънчев
и спокоен ден,
в който беше ти при мен.

Къде си сега?
Ти си тръгна,
а аз искам пак да бъдем
в онази детска игра
изпълнена с топлина.

Ще долетя като птица,
с един стар копнеж,
отново да съм при теб.
Ще стигна аз, спокоен бъди,
аз идвам бавно
и в съня ти ще дойда,
само да усетя топлината,
която имаш ти.
Ела и ти при мен,
чакам те ден след ден.