На тавана
Образът ти в спомени заключих.
В кутия сложих връзката с писма.
На прашния таван качих на пръсти,
останалото ми от теб с тъга.
Че сили нямах в огъня да хвърля,
онази част от своята душа,
що още в мен ранена пърха,
наивно вярваща във любовта!
И сили нямах да ù кажа:
„О, спри Душа! Не се терзай!”
Невинна тя е… Как да я накажа? ...