На тавана

Образът ти в спомени заключих.

В кутия сложих връзката с писма.

На прашния таван качих на пръсти,

останалото ми от теб с тъга.

Че сили нямах в огъня да хвърля,

онази част от своята душа,

що още в мен ранена пърха,

наивно вярваща във любовта!

И сили нямах да ù кажа:

„О, спри Душа! Не се терзай!”

Невинна тя е… Как да я накажа?

Как на мечтите ù да сложа край!?

Надеждата, зная, последна умира,

след нея е пусто и ужасно боли…

Но таванът голям е - всичко побира:

илюзии, страсти… и тебе дори!