На тавана
На тавана
Образът ти в спомени заключих.
В кутия сложих връзката с писма.
На прашния таван качих на пръсти,
останалото ми от теб с тъга.
Че сили нямах в огъня да хвърля,
онази част от своята душа,
що още в мен ранена пърха,
наивно вярваща във любовта!
И сили нямах да ù кажа:
„О, спри Душа! Не се терзай!”
Невинна тя е… Как да я накажа?
Как на мечтите ù да сложа край!?
Надеждата, зная, последна умира,
след нея е пусто и ужасно боли…
Но таванът голям е - всичко побира:
илюзии, страсти… и тебе дори!
© АнеблА All rights reserved.
