6 дек. 2006 г., 01:26

На теб...

1.6K 0 4
Ти имаше своята жена, когато те срещнах.
Направих всичко, което би направил и ти.
Но виждаш ли, днес всичко ни раэделя
и всичко свърши толкова бързо,
а дори незапочнало беше!
Вчера беше тук, а днес те няма.
Защо отново връщам се към миналото?
Към всички пъти, който си стоял до мен.
Спомени горчиви отново мисълта превэемат.
Спомени за теб.
Човека, с когото половин година леглото си делих.
Разбрах, че няма начин миналото да се върне,
но все пак благодаря ти!
Благодаря за приятелското рамо
и за всеки миг прекаран с мен.
Сега се лутам и опитвам се да намеря път,
по който ти ми каза да вървя.
Да постигна това, което ми показа
и да ти докажа, че мога, и съм те разбрала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • силно и истинско
    браво
  • мисля, че можеш и по-добре.. в начаото е по-добре, отколкото в края.. поне според мен..
  • Липсваха ми искрените ти стихове, ...но не утихна ли тази любов
    Дано всичко да е по - скоро изблик на спомените, отколкото на болката.
    ..незнам защо толкова мъчно ми става винаги когато препрочитам твоята история.
    Наистина ти желая много щастие за напред, сигурна че го заслужаваш!!!!
  • Най- полезното в момента е, да си намериш нов приятел, по възможност необвързан.Така по-бързо ще те напуснат тъжните мисли.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...