6 дек. 2006 г., 01:26

На теб...

1.6K 0 4
Ти имаше своята жена, когато те срещнах.
Направих всичко, което би направил и ти.
Но виждаш ли, днес всичко ни раэделя
и всичко свърши толкова бързо,
а дори незапочнало беше!
Вчера беше тук, а днес те няма.
Защо отново връщам се към миналото?
Към всички пъти, който си стоял до мен.
Спомени горчиви отново мисълта превэемат.
Спомени за теб.
Човека, с когото половин година леглото си делих.
Разбрах, че няма начин миналото да се върне,
но все пак благодаря ти!
Благодаря за приятелското рамо
и за всеки миг прекаран с мен.
Сега се лутам и опитвам се да намеря път,
по който ти ми каза да вървя.
Да постигна това, което ми показа
и да ти докажа, че мога, и съм те разбрала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • силно и истинско
    браво
  • мисля, че можеш и по-добре.. в начаото е по-добре, отколкото в края.. поне според мен..
  • Липсваха ми искрените ти стихове, ...но не утихна ли тази любов
    Дано всичко да е по - скоро изблик на спомените, отколкото на болката.
    ..незнам защо толкова мъчно ми става винаги когато препрочитам твоята история.
    Наистина ти желая много щастие за напред, сигурна че го заслужаваш!!!!
  • Най- полезното в момента е, да си намериш нов приятел, по възможност необвързан.Така по-бързо ще те напуснат тъжните мисли.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...