На теб...
Ти имаше своята жена, когато те срещнах.
Направих всичко, което би направил и ти.
Но виждаш ли, днес всичко ни раэделя
и всичко свърши толкова бързо,
а дори незапочнало беше!
Вчера беше тук, а днес те няма.
Защо отново връщам се към миналото?
Към всички пъти, който си стоял до мен.
Спомени горчиви отново мисълта превэемат.
Спомени за теб.
Човека, с когото половин година леглото си делих.
Разбрах, че няма начин миналото да се върне,
но все пак благодаря ти!
Благодаря за приятелското рамо
и за всеки миг прекаран с мен.
Сега се лутам и опитвам се да намеря път,
по който ти ми каза да вървя.
Да постигна това, което ми показа
и да ти докажа, че мога, и съм те разбрала.
© Ивет All rights reserved.
