8 мар. 2017 г., 07:46  

На теб приляга най-красивият букет

913 5 15

Творецът, казват, е създал Адам от кал
и пуснал го по сушата да крачи.
Че е самотен, после станало му жал,
замислил се за негова другарка, значи...

И от реброто на най-първия човек,
извайва той  далечната прабаба Ева.
Да бъде спътницата му!... От век на век,
до него редом тя да крачи, я заклева.

Да бъде майка, и любима, и жена,
навред край себе си да сее само обич!
Да бъде упование, опора, светлина
за бедния Адам в житейските тегоби.

 

Това - в прастари и далечни времена.

Минавали стотици, хиляди,  години...

И ето те най-сетне теб - съвременна  жена!...

Все крачиш до Адам в житейските пъртини...


Създадена си да си цвете и кинжал -
сърцата с обич нежно да пробождаш,
да бъдеш тази, за която е мечтал !...
С любов живота с нея да преброжда!

Наоколо му да създаваш красота,
да пазиш огъня в семейното огнище,
да го даряваш с луда страст във любовта,
че без любов животът ни не струва нищо!

На теб приляга най-красивият букет
от топли думи и любов копнежна!
И стих ти посвещава не един поет,
омаен цвят си, красота и нежност!...

 

ЧЕСТИТ  8  МАРТ,  МИЛИ  ДАМИ !

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...