2 мар. 2010 г., 13:40

На Теб (в аванс за 8-ми март)

894 0 1

Своя миг отбелязва тази сутрин дъжда
и отмина, оставил малка чиста следа.
Пролетта я подуши, трепна и полетя.
Ясна, бухнала, цветна, за да свърши и тя.

Нацелува ни лятото и не можем да спрем.
Есента мъдро хубава в своя мокър рефрен.

Разтопява се зимата в приказна тишина,
с постоянство да блесне твоето име - ЖЕНА.

С цвят на пролет. На лятото споделила греха.
Като есен смирена, нежна като снега.
Призвездена и къпана на сълзите в страстта,
топла като постеля и сестра на нощта.

Като път си, по който се прощава вина.
Моя малка и сигурно много вярна жена,
ти самата си празник, нямаш нужда от ден.
Имаш слънце, вселена, щом поискаш и мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Бойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...