Mar 2, 2010, 1:40 PM

На Теб (в аванс за 8-ми март)

  Poetry
888 0 1

Своя миг отбелязва тази сутрин дъжда
и отмина, оставил малка чиста следа.
Пролетта я подуши, трепна и полетя.
Ясна, бухнала, цветна, за да свърши и тя.

Нацелува ни лятото и не можем да спрем.
Есента мъдро хубава в своя мокър рефрен.

Разтопява се зимата в приказна тишина,
с постоянство да блесне твоето име - ЖЕНА.

С цвят на пролет. На лятото споделила греха.
Като есен смирена, нежна като снега.
Призвездена и къпана на сълзите в страстта,
топла като постеля и сестра на нощта.

Като път си, по който се прощава вина.
Моя малка и сигурно много вярна жена,
ти самата си празник, нямаш нужда от ден.
Имаш слънце, вселена, щом поискаш и мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...