Ти си тук до мен, а в сърцето ми е лед!
Ти си тук до мен, а се чувствам сам!
Ти си тук до мен, а не мога да ти кажа нищо!
Ти си тук до мен, а не мога да ти кажа всичко!
Сега с теб сме разделени от времето на бездействието,
иска ми се да ти кажа хиляди неща, ала не мога!
Сега ти и аз сме приятели до болка,
но въпреки това пак не мога да ти кажа нищо!
Моят глас сега е като глас в пустиня,
иска да ти каже всичко, ала не може!
Моите очи сега са като бездънна яма,
в която има само плач на малко дете! ...