На Тихчо
Дори далеч да бе, в земи студени,
зад девет планини, зад сто слънца,
щастлива щях да съм и окрилена,
теб, сине, да очаквам и в скръбта.
Да знаех, че си някъде, но жив си,
мечтите свои сбъднал по света,
сълзите бих превърнала в мъниста,
и вярата си в божия искра.
Бих цялото сърце на теб обрекла,
с молитвите изречени без глас,
а думите ми, рими пъстроцветни,
Олимпа биха стигнали с Пегас.
Но няма те! Юздите ми са къси
чудовището вътре да сразя.
Остава ми едно... и в душетръси,
с любов да те посрещам във съня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
