tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
16.04.2017 г., 1:25 ч.

На Тихчо 

  Поезия » Друга
560 2 10

Дори далеч да бе, в земи студени,
зад девет планини, зад сто слънца,
щастлива щях да съм и окрилена,
теб, сине, да очаквам и в скръбта.
Да знаех, че си някъде, но жив си,
мечтите свои сбъднал по света,
сълзите бих превърнала в мъниста,
и вярата си в божия искра.
Бих цялото сърце на теб обрекла,
с молитвите изречени без глас,
а думите ми, рими пъстроцветни,
Олимпа биха стигнали с Пегас.
Но няма те! Юздите ми са къси
чудовището вътре да сразя.
Остава ми едно... и в душетръси,
с любов да те посрещам във съня.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??