На Тихчо, който на 2-юни трябваше да е на 31
Боже мой, годините минават...
Старея аз, а ти си все дете,
но спомените, свидните, остават
перли бели в майчино сърце.
А трябваше днес, рожбо, да празнуваш,
че втори юни, светъл бе, рожден,
на който ти дойде така бленуван,
животът да посрещнеш окрилен.
Със шепи да ни даряваше усмивки
и малки закодирани слънца,
и морски вятър, що вълните плиска
по пясъчните стъпки на брега.
Различен бе, по детски неподправен.
Подаваше на всекиму ръка.
Доброто дирещ в този свят покварен.
Дори палача, своя, не позна.
Живя какво живя... и си отиде.
Сега си ангел бял и озарен.
Но вярвам, че и в Рая нам невидим,
празнуваш, сине, звездния си ден.
02.06.2020
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
