tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21271
2.06.2020 г., 7:19 ч.  

На Тихчо, който на 2-юни трябваше да е на 31 

  Поезия » Друга
727 4 13

Боже мой, годините минават...
Старея аз, а ти си все дете,
но спомените, свидните, остават
перли бели в майчино сърце.
А трябваше днес, рожбо, да празнуваш,
че втори юни, светъл бе, рожден,
на който ти дойде така бленуван,
животът да посрещнеш окрилен.
Със шепи да ни даряваше усмивки
и малки закодирани слънца,
и морски вятър, що вълните плиска
по пясъчните стъпки на брега.
Различен бе, по детски неподправен.
Подаваше на всекиму ръка.
Доброто дирещ в този свят покварен.
Дори палача, своя, не позна.
Живя какво живя... и си отиде.
Сега си ангел бял и озарен.
Но вярвам, че и в Рая нам невидим,
празнуваш, сине, звездния си ден.

02.06.2020

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня, мълча с теб и съчувствам на изстрадалото ти сърце. Прекрасна лирична изповед!
  • Майката никога не забравя...Съпричастни сме с теб, Танче!
  • Таничка... Прегръщам те...
  • Да, годините минават, но болката остава!...
    Прегръщам те, мила Таня!
  • Каквото и да напиша...е без сила, и нищожно. Единственото, което разбирам, е че сърцето ми повтаря само" Знам, знам, знам!". А то знае...
    Ти винаги твориш прекрасности, Таня, без значение в стихове или картини. Дори мъката,човек ще заобича, след прочита .
  • Без думи...
  • Таня, плача с теб - от красотата, която си сътворила от повода да напишеш това, Танче...
  • Танче, майчице...
  • Каквото и да кажа:ще съумеят ли думите ми да са балсам за една майка загубила детето си?Да се надяваме поне, че Тихомир ни гледа и с ангелски крила ни поздравява...
    Таня, знам че страдаш, но знам че си Любов!🤗
  • Възхищавам ти се как съумяваш да превръщаш всичко, до което се докоснеш, в красота! А то е, защото ти си любов... а болката е част от нея...
  • Таня...
  • В очите ми две перлени сълзици
    догониха на майката скръбта.
    Тъгата със безмилостни камшици
    плющеше по душата и... А тя

    събрала обичта си в шепа думи
    и плачейки пред снимка на сина,
    от божията милост не целуната,
    с присъда за не сторена вина,

    празнуваше рождената му дата
    със чувство, че синът е още жив...
    О, Майчице, прегръщам те с душата си!
    Дано синът в небето е щастлив!
  • Таня, нямам думи....
    Съчувствам от сърце!
Предложения
: ??:??