11 янв. 2009 г., 17:13

На този, когото чувствах като моя половинка 

  Поэзия » Любовная
761 0 4


Какво е да се чувстваш цял,
без ръбче в сферата на времето?
Какво е да загубиш половинката
и да приемаш болката в безвремието.
Обръщаш се назад, напред, навсякъде
и търсиш пристан срещу нея.
Очите ти приемат самотата
и гордо заповядат на душата:
не се обръщай, диря не загубвай.
Ей, оня хълм да минеш само
и може би ще срещнеш свойто рамо…
Едва ли. Цялостта на сферата е уникална,
разпадне ли се, значи е фатално,
не вземай фалша за реално.
Не бива да си ръб във чуждо цяло.
Саморуши се!
Самоизгради се!

© Варя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Все още е цяла,Ангар.Благодаря на Бог и на приятели като теб!
  • "Цялостта на сферата е уникална,
    разпадне ли се, значи е фатално!"!!!
  • Да намериш себе си в другия като част от едно цяло - да!
    И дано!
  • Ако остане цяла,ще напиша специално стихотворение,Идеми Дойдеми.Поздрави
Предложения
: ??:??