На този, когото чувствах като моя половинка
Какво е да се чувстваш цял,
без ръбче в сферата на времето?
Какво е да загубиш половинката
и да приемаш болката в безвремието.
Обръщаш се назад, напред, навсякъде
и търсиш пристан срещу нея.
Очите ти приемат самотата
и гордо заповядат на душата:
не се обръщай, диря не загубвай.
Ей, оня хълм да минеш само
и може би ще срещнеш свойто рамо…
Едва ли. Цялостта на сферата е уникална,
разпадне ли се, значи е фатално,
не вземай фалша за реално.
Не бива да си ръб във чуждо цяло.
Саморуши се!
Самоизгради се!
© Варя All rights reserved.
