На този, когото чувствах като моя половинка
Какво е да се чувстваш цял,
без ръбче в сферата на времето?
Какво е да загубиш половинката
и да приемаш болката в безвремието.
Обръщаш се назад, напред, навсякъде
и търсиш пристан срещу нея.
Очите ти приемат самотата
и гордо заповядат на душата:
не се обръщай, диря не загубвай.
Ей, оня хълм да минеш само
и може би ще срещнеш свойто рамо…
Едва ли. Цялостта на сферата е уникална,
разпадне ли се, значи е фатално,
не вземай фалша за реално.
Не бива да си ръб във чуждо цяло.
Саморуши се!
Самоизгради се!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Варя Всички права запазени