15 мая 2018 г., 00:12

На този, който ми написа най-наред прощалното си п

398 0 1


(за да е сигурен, че ще го има, когато му дойде редът)

Иска ми се
да ти напиша любовно писмо,
защото ми позволяваш да те обичам
в нашия, паралелния на реалния свят,
без дори да се виждаме.

Иска ми се
да ти напиша нежни думи,
каквито никому не съм писала
да ти кажа нещо в смисъл, че съм сама
и че за тебе си мисля.

Иска ми се,
а вместо това ето че съм улисана
да ти разказвам банални неща
и забравям да искам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...