15 мая 2018 г., 00:12

На този, който ми написа най-наред прощалното си п

401 0 1


(за да е сигурен, че ще го има, когато му дойде редът)

Иска ми се
да ти напиша любовно писмо,
защото ми позволяваш да те обичам
в нашия, паралелния на реалния свят,
без дори да се виждаме.

Иска ми се
да ти напиша нежни думи,
каквито никому не съм писала
да ти кажа нещо в смисъл, че съм сама
и че за тебе си мисля.

Иска ми се,
а вместо това ето че съм улисана
да ти разказвам банални неща
и забравям да искам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...