На твоята планета
Все нямаше и нямаше пътека...
Крила си нарисувах, полетях.
(Нали на всичко е готов човекът,
когато гони някаква мечта?)
И ето ме на твоята планета –
уж същата, но вече с образ нов.
Преминала през толкова небета,
не въздух тук ще дишам.
А любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.